Posts

Dear Future Me: Fast Forward

Не забравяй този ден.
В момента, в който пишеш това, си на 28 години, 3 месеца, 10 дни, 7 часа, 23 минути и 56 секунди, 57, 58, 59, поправка, вече са 24 минути... Усещаш ли приближаването ми? Оказва се, че пътуването във времето е къде-къде по-лесно от това в пространството.

Срещна момичето на живота си през 2011, нанесохте се заедно през 2012, пишете роман от 2014, оженихте се в 2015 и живеете в Америка от 2016.

Тежиш 99 килограма, висок си 187 сантиметра, носиш 43 номер обувки и макар математиката да ти куцаше в училище, очевидно обичаш да изброяваш.

Роден си на 18 юли 1989. Оттогава си отидоха 
Фреди Меркюри,Кърт КобейнДжеймс КлавелФранк СинатраБари УайтДжони КешЛучано ПаваротиХийт Леджър,Гари Гайгакс и Дейв Арнесън, Джордж КарлинРобин УилямсДжо КокърТери ПратчетДейвид БауиЛенард Коен, Жак ФрескоЧестър Бенингтън... Опасявам се, че твоят списък е значително по-дълъг.
Понякога е трудно да си представя, че истински хора са създали книгите на детството ми, саунд…

A New Chapter: Love

Поемам нов дъх. Разпилени фрагменти от теб изпълват съзнанието ми. Разпилени фрагменти от мен. От нас. Опитвам се да подредя мислите си, но съм твърде погълнат от всичкото това задушаващо щастие. Не, нека е блаженство. Падам си по архаизмите.
Нищо не проумявам. Нищичко. Светът следва безкрайната елипса на въртенето си, неописуеми твари плават в дълбините на океана, Джойс е мъртъв, аз - не, всяко нещо си има място и всяко място пасва на нещото си, изведнъж Гери нахлува в живота ми неумолимо като природно бедствие и внезапно сърцето ми престава да се побира в гърдите, небето ми омалява, а аз ставам неспособен адекватно да артикулирам настъпилата духовна революция на който и да е от познатите ми езици. Вълшебно е, мамичката му. И ужасяващо*.
Може да ви се стори идиотско, но е точно така - нито едно събитие в досегашния ми живот не би могло да ме подготви за усещането за физически допир, когато срещна блестящите ѝ, тъмни очи - интелигентни, въпросителни, усмихващи се, сякаш зад тях се крие н…

Inspire Me

Image
Истинското изкуство няма нужда от контекст. Няма нужда от обяснения. Няма нужда дори от доказателства за истинността си, защото не борави с абсолютни твърдения на първо време. Както впрочем и истинското приятелство.


Drawn by Karen Sarkis Papazian

A New Chapter: I Аm Number Four

Не ме закла с шилото за лед, не. Извърши далеч по-ужасно престъпление. Повечето хора се успокояват, че подобни неща винаги се случват на някой друг, също както терористичните нападения или венерическите болести, само и само да могат да заспят нощем. Направи ме щастлив. Налудничаво, знам.

Чисто и просто една сутрин (сутрин на препечени филийки, домати със зехтин и капчици споделена нежност) се събудих, видях лицето ти и за първи път от години си позволих да помечтая. Ала така и не открих адекватен отговор на всичко, което си.
Харесва ми да стоя, без да отмествам поглед, без да допускам, че може да съществува нещо по-важно от това да наблюдавам всеки твой малък жест, всяко вдишване, всеки удар на сърцето ти, всяка секунда от съществуването ти, единственото време е сега, единственото място е тук, единствените хора сме ти и може би аз, обвит от пипалата на уханието ти, погълнат от твоите безкрайнодълги и задушаващомеки (да, това са истински думи, току-що ги измислих) коси, гласът ми пресъхн…

A New Chapter

Всичко започна с катастрофа. Имам подозрения, че така и ще свърши, но както винаги съм оставил командването на грешната глава. В своя защита ще кажа, че повечето мъже биха постъпили по същия начин, което ме прави просто посредствен, вместо глупав. See what I did there?
*
Тогава тя ми показа изящния си среден пръст и с неподозирана за иначе миниатюрните ѝ размери сила се озова върху мен, налагайки ме и крещейки несвързано (по-късно сподели, че е било от болка, все пак ѝ бях разместил лакътя). Аз я целунах. Нещо такова.
След първите няколко седмици ходене по автомонтьори, съдилища, болници, за да шият мен и да гипсират нея, се намерихме в някакво особено равновесие. Моето безразсъдство, комбинирано с факта, че обичам да се възприемам като човек с душа на неразбран творец и акъл на дете идиточе, и необяснимата ми любов към "Мишки Рокери от Марс", я докарват до сляпа ярост. От своя страна това, че владее повече езици от мен, завършила е право в Станфорд, а аз прекарвам вече пета го…

Dear Future Me: Letter 0

"Предопределението е двуостър меч. Едното острие си ти... А другото?" Ще ми се да кажа, че стигнах до този извод след поредното тежко житейско изпитание, че за тези десет думи съм пролял повече кръв, пот и сълзи, отколкото можеш да си представиш, но и двамата знаем, че не е така. Случайно го открих в някакъв форум. Хареса ми. И ето ни тук - аз и ти, разделени от 40 години предопределение.

Ако четеш това, значи все още не си пукнал и светът не е свършил, въпреки че вероятно Щатите продължават да безчинстват някъде из Азия или Южна Америка под предлог, че се борят за справедливост, а всички останали се правят, че не забелязват. Честито, надмина очакванията ми.

Бих могъл да те питам хиляди неща, но ми се струва, че да разчитам на отговор е обречена кауза. Така или иначе се опасявам, че цялото това Future Me нещо е прекалено съсредоточено върху крайния разултат, а не върху самия процес – все пак ти водиш живота, който аз избирам за теб в момента. Моите сегашни решения са твоите бъ…

Tribute

Tогава тя ме срещна и аз я срещнах. Просто така, в херметически затворения ми свят проникна друго човешко същество. До ден днешен не знам дали беше случайност или съдба, също както не знам дали използването на случайност и съдба в същото изречение не е тавтология и оксиморон едновременно. Казвам това, защото освен всичко друго съм и много начетен.

Tогава аз се усмихнах и тя се Усмихна. Не просто раздвижи няколко мускула по лицето си, тя вложи цялото си същество в това действие, очите ѝ се усмихваха и ключиците ѝ се усмихваха, и китките ѝ се усмихваха, и пръстчетата на краката ѝ се усмихваха, и по дяволите, дори вагината ѝ се усмихваше с онази крива усмивка. Казвам това, защото освен всичко друго съм и много наблюдателен.

Tогава тя ме опозна и аз я опознах. Друг е въпросът, че през цялото време се опитвах да излъжа нея и най-вече себе си, че струвам повече, отколкото в действителност. От икономическа гледна точка, стойността на моите постоянни активи можеше само да намалява с разкриванет…